Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Обожавам разкази, но напоследък много трудно попадам на хубави такива. Затова, бях много впечатлена от "Не толкова кратка история на самолета", в която Захари Карабашлиев е събрал някои вълнуващи разкази.
Детайли за книгата
Заглавие: "Не толкова кратка история на самолета";
Автор: Захари Карабашлиев;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Сиела;
Страници: 332;
Цена: 16.90 лв;
Резюме
Прочетете новото събрано и допълнено издание на обичаните сборници "Кратка история на самолета" и "Симетрия" на Захари Карабашлиев (носител на Награда "Роман на годината" на НДФ "13 века България" за 2018 г.), с неиздавани преди текстове и есета!
"Уважаеми читателю,
Неотдавна попаднах на едно есе от писателя Джон Чийвър, в което той нарича късия разказ „литературата на номада“. Препрочитайки своите разкази тук, осъзнавам, че повечето от тях са с номадска закваска и зачевани в движение – автобус, автомобил, влак, често в самолет – далеч от роден дом и постоянен адрес, между тук и там, между преди и сега, между настроения. На места – пропити с ароматите на меланхолията, другаде – движени от копнеж към едно невъзможно завръщане, те са писани в преходни състояния, в моменти на душевни преломи. В тях съм опитвал да локализирам болка, да компресирам време, да протегна една ръка към самия себе си, а другата към читателя.
Сборникът „Кратка история на самолета“ беше публикуван за пръв път преди 9 години и оттогава претърпя 9 преиздания. Когато обаче за пореден път тиражът му се изчерпи и се наложи да бъде допечатан, реших да добавя и някои помалко известни разкази, излизали другаде, а също и няколко есета, непубликувани досега в книга.
Ще се радвам, читателю, ако някъде с моите редове сполучвам от време на време да извикам твоите собствени спомени. Навярно позатиснати от времето и живота, но все пак там някъде, между страниците на ежедневието ти, хербаризирани и крехки, твоите лични кратки (или не толкова) истории на каквото и да е чакат да ги разгърнеш отново. Или поне да си припомниш, че ги е имало и точно ти си бил някога главният герой в тях.
Приятно четене!"
Захари Карабашлиев
Моето мнение за "Не толкова кратка история на самолета"
„И в просъница мисля – как става така,
че часовете се влачат, а времето лети?”
Разказите се четат много лесно и бързо, различават се по тематика и идея. Разбира се, някои от тях ми харесаха доста повече от други, но нямаше нито един скучен или такъв, който да не ми хареса. Най-любимият ми е "Такива дни", който ще видите на изображението. Разказите определено си заслужават вниманието.
|
7/10
|
Език |
|
7/10
|
Сюжет |
|
7/10
|
Обща оценка |
Коя е вашата любима книга на Захари Карабашлиев?
хохо,
Teo
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
"18% сиво" е един от най-известните романи на Захари Карабашлиев, който е вдъхновение за филм със съшото име. Отначало, не бях впечатлена от резюмето, но реших да се доверя на майсторството на автора и не сбърках.
Детайли за книгата
Заглавие: "18% сиво";
Автор: Захари Карабашлиев;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Сиела;
Страници: 312;
Цена: 15 лв;
Резюме
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му – Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван.Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие – колкото напред в пространството, толкова и назад във времето – преплита две паралелни реалности: там преди и тук сега. В първата е необикновената му връзка със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията по-късно в Америка. Втората реалност го поставя в опасни ситуации, с които трябва да се справя, за да продължи живота си.В поредица от сцени героят прекосява континента, за да достигне крайната си цел - Ню Йорк, където го очакват и най-големите изпитания, както и истината за отсъствието на Стела.ЗАДЪХАНИЯТ CINEMA VERITE СТИЛ на този роман държи читателя нащрек в очакване на всяка следваща сцена, а изненадващият, но и неизбежно логичен финал го връща в началото и го изкушава да препрочете тази история отново и с други очи.
Моето мнение за "18% сиво"
“Ние сами избираме собствените си провали(...)
Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем-
можем да ги понесем."
Захари Карабашлиев е класа, казвала съм го и преди. "18% сиво" е изключително добре написан роман, точно в неговия стил. В него ставаме свидетели на малко екшън, малко драма, много размисли и някои истини, изказани по типичния за автора леко циничен начин.
Отново имаме преплитане на миналото и настоящето - този път началото на една връзка в социалистическа България и края ѝ в капиталистическа Америка. Книгата ни показва нагледно как хората винаги оценяват всичко около себе си, когато го загубят.
|
7/10
|
Език |
|
7/10
|
Сюжет |
|
7/10
|
Обща оценка |
Коя е вашата любима книга на Захари Карабашлиев?
хохо,
Teo
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Ако сте чели предишните ми ревюта, знаете, че Захари Карабашлиев е сред любимите ми съвременни автори. Затова, когато преди време излезе "Опашката" нямах търпение да я прочета. Очаквах страшно много и все пак бях изключително очарована!
Детайли за книгата
Заглавие: "Опашката";
Автор: Захари Карабашлиев;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Сиела;
Страници: 400;
Цена: 18.90 лв.;
Резюме
Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната.
В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка.
И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи.
Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори.
Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия. и?
Моето мнение за "Опашката"
"Ние не сме нищо друго,
освен сенки на своите избори!
Романът ми хвана вниманието още с резюмето си, тъй като излезе през 2021, точно след Втората вълна на пандемията от коронавирус. Първите два реда от резюмето много точно описваха тогавашната ситуация в България. Противно на очакванията ми обаче, в послеслова, авторът обяснява, че е започнал с писането на книгата много преди действителната пандемия.
Романът е написан в типичния за Карабашлиев стил, в който думите буквално му се подчиняват. В сюжета са засегнати лични и обществени въпроси, малко научна фантастика, и разбира се, има завръзка и подобаваща развръзка. Краят е изключително вълнуващ, а въпросите, които книгата поставя, се обмислят доста дълго.
|
8/10
|
Език |
|
9/10
|
Сюжет |
|
8.5/10
|
Обща оценка |
хохо,
Teo
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
“Хавра” беше първата ми среща със Захари Карабашлиев, и признавам, бях силно повлияна от множеството положителни мнения в интернет. Ето защо я взех от книжарница Ciela, и днес ще ви споделя дали книгата ми хареса и защо.
Детайли за книгата
Заглавие: "Хавра";
Автор: Захари Карабашлиев;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Сиела;
Страници: 704;
Цена: 19.90 лв. (меки корици), 24.90 лв. (твърди корици);
Резюме
Никола се прибира в родния град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай, след години пребиваване в Америка.
Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в престъпни конфликти и разкрития и тъмна мрежа от интереси. Той се изправя пред ултимативни решения, които не би искал да взема.
Младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост – от своята тиранична сестра, от закостенелите порядки, присъщи за края на 19 век и oт монотонността на средата си, докато светът навън кипи от промени. Случайното ѝ запознанство с харизматичен американски военен журналист, променя всичко. Двамата поемат по опасен път, който ще ги свърже завинаги със съдбата на българския народ.
Моето мнение за "Хавра"
Ако все още не сте чели книгата, сигурно и вие като мен се чудите какво точно означава заглавието, но не мисля да ви издавам, тъй като в книгата е обяснено изчерпателно в подходящия момент. Сюжетът е страхотна комбинация от история в настоящето и такава в миналото, всяка от които носи емоциите от съответното време. Влюбих се в стила на автора, защото е конкретен, но не твърде подробен в описанията и определено успя да ме пренесе в събитията. Въпреки това, двете сюжетни линии са различни и можеше да са обект на две различни книги, защото нямат кой знае каква връзка помежду си.
В основната история, която е в настоящето, нещата се случваха прекалено бавно, а краят ми се стори претупан и не дотам задоволителен. Имаше ситуации и хора, за които така и не стана ясно какво точно се е случило и какви са причините. И все пак, са засегнати много актуални теми, свързани с обществото по начин, който много се доближава до действителността. Нещо, което не ми хареса, е че на моменти изказът на героите беше прекалено “каруцарски”, тоест имаше си доста нецензурни думи и псувни. Знам, че това е с цел да се представят характерите по-реалистично, но все пак това е литература и не би трябвало да е чак толкова брутално.
В общи линии, книгата беше наистина интересна за четене и не съжалявам, че се сдобих с нея. На мен лично ми беше по-интересна историята в миналото, която перфектно ни пренася в края на XIX век. Още повече, е вдъхновена от реални събития, за които прочетох повече информация след края на книгата. Препоръчвам автора, защото е наистина талантлив, а сюжетът е определено различен и завладяващ.
|
9/10
|
Език |
|
9/10
|
Сюжет |
|
9/10
|
Обща оценка |
А вие чели ли сте книгата и какво мислите за нея?
хохо,
Teo
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Огромен фен съм на Захари Карабашлиев и смело мога да заявя, че няма слаба книга. Една от най-впечатляващите му творби е "Жажда", за която ще ви разкажа малко повече днес.
Детайли за книгата
Заглавие: "Жажда";
Автор: Захари Карабашлиев;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Сиела;
Страници: 112;
Цена: 14 лв.;
Резюме
Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическото оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.
Моето мнение за "Жажда"
"Жажда" е къса повест, която се чете много бързо. Както виждате от резюмето, възрастен мъж разказва историята на своя живот. Живот, изпълнен с премеждия, но такъв, който е научил стареца да вижда не с очите си. Историята е наистина трогателна, леко клиширана, но кара да се замислим. Както нас, читателите, така и събеседника на възрастния мъж.
В книгата има много истини за живота. В нея, за пореден път, ме впечатли умението на Захари Карабашлиев да накара думите да му служат. Бих препрочитала книгата често, за да си напомням кои са важните неща в живота!
Не на последно място, илюстрациите на Дамян Дамянов са превъзходни и отлично допълват атмосферата на книгата!
|
9/10
|
Език |
|
8/10
|
Сюжет |
|
8.5/10
|
Обща оценка |
Какво е вашето мнение за книгата?
хохо,
Teo
