Както при много други неща, и тук първото впечатление лъже. Прекрасна корица от Дамян Дамянов, малък формат, първоначално книгата носи очакване за приятно и леко четиво. Случаят обаче не е такъв. Бакман отново показва своето майсторство и в съвсем кратка история ни сервира толкова много истини за живота, че е трудно да ги възприемем наведнъж. Връзките между бащите и децата са различни от тези между дядовците и внуците. Защо е така? Защото към внуците нямаме същата отговорност към децата. Връзката между дядото и внучето е истински специална. Накрая на книгата бях много тъжна, но всичко написано в нея ме накара да кажа мислено "Благодаря, дядо, че те имаше до мен!".

7/10
Език
8/10
Сюжет
7.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo