• Начало
  • Козметика
    • Декоративна козметика
      • Грим за лице
      • Контуриращи продукти
      • Палитри
      • Сенки за очи
      • Спирали
      • Фон дьо тени
      • Червила
      • CC кремове
    • Бяла козметика
    • Козметични марки
      • Balea
      • Bioten
      • Catrice
      • Essence
      • Eucerin
      • Lollipop
      • Makeup Revolution
      • Maybelline New York
      • Nivea
      • NYX
  • Книги
    • Автори
      • Галин Никифоров
      • Георги Бърдаров
      • Георги Господинов
      • Захари Карабашлиев
      • Фредрик Бакман
      • Ф.М. Достоевски
    • Жанрове
      • Биографии и автобиографии
      • Романтика
      • Световна класика
      • Съвременна българска литература
      • Съвременна проза
      • Трилъри и криминални романи
  • Хобита
  • TAGS
  • Пътувания
  • Любими
  • Статии
    • Грим и козметика
    • Любопитно
    • Мистерии
    • Топ 10
  • За мен
  • Портфолио
  • Контакти

SLIDE1

Hercules Design @Hercules_group
@billykulpa Please contact us via info@hercules-design.com
Reply Retweet Favorite

06 May 2014

Theo's World of Happiness-Logo

Teo's World of Happiness Блог

Уютно местенце, в което си говорим за книги, козметика, хоби и още много интересни теми.


Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Днес си говорим за една много тежка книга, която всеки трябва да познава, според мен. Както и "Аз съм Малала", така и тази книга показва силна жена, която се бори с всичко и всеки за своята цел. Именно такива биографии трябва да чете всяка жена, не на напудрените бизнес дами, чиито успехи са изцяло финансови, а на дами с кауза, които се борят с живота още от ранна детска възраст.

"За да живея" - Йонми Парк

Детайли за книгата

Заглавие: "За да живея";
Автор:  Йонми Парк;
Жанр: Биографии и автобиографии;
Издателство:  Киви;
Страници: 368;
Цена: 21 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Досега майка ми бе единственият човек, който знаеше какво точно се случи през тези две години, от нощта, в която прекосихме река Ялу и преминахме в Китай, до деня, в който пристигнахме в Южна Корея и започнахме нов живот. Не съм разказвала почти нищо от случилото се на другите дезертьори и застъпници за човешките права, които срещнах в Южна Корея. Вярвах, че ако откажа да признавая ужасното си минало, то някак си ще изчезне. Убедих себе си, че много от нещата всъщност не се бяха случили, и съумях да забравя останалото. Но когато започнах да пиша тази книга, осъзнах, че ако не разкажа цялата истина, животът ми няма да има смисъл и стойност. С помощта на майка ми спомените за живота ни в Северна Корея и Китай се завърнаха в съзнанието ми като сцени от забравен кошмар. Някои от тях се появиха ужасяващо ясни и живи; други бяха смътни и разбъркани, подобно на колода карти, разпилени по пода. Пишех и си припомнях, като се опитвах да осмисля всички онези спомени.
Наред с писането четенето ми помогна да сложа ред в живота си. Веднага щом пристигнах в Южна Корея и имах достъп до световната класика в превод, аз започнах жадно да я поглъщам. По-късно започнах да чета и на английски език. А когато се захванах да пиша книгата си, попаднах на един известен цитат от американската журналистка и писателка Джоан Дидион: „Разказваме истории, за да живеем“. Макар че двете с нея сме от напълно различни култури, усещам истинността на думите ѝ да отеква вътре в мен. Осъзнавам, че понякога единственият начин да се справим със собствените си спомените е да ги оформим в история, която ни помага да разберем наглед необясними събития.
По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства. Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен ѝ е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък.


"За да живея" - Йонми Парк - корица

Моето мнение за "За да живея"

"Започнах да осъзнавам, че цялата храна по света и всички маратонки не могат да ме направят щастлива.
Материалните неща бяха безполезни. Бях загубила семейството си.
Не бях обичана, не бях свободна и не бях в безопасност.
Бях жива, но всичко, което правеше живота заслужаващ живот, го нямаше."

"Втори шанс? Мислех. Втори шанс е това, което получават престъпниците. Знаех, че не съм престъпник;
Направих каквото трябваше, за да оцелея и да спася семейството си."

Въпреки тежката тематика, книгата се чете бързо и лесно. Разбира се, има много натоварващи неща, но всеки е наясно с това, още от резюмето. Историята на Йонми е наистина уникална. Повече от половината книга разказва на живота на семейството в Северна Корея. Авторката споделя повече информация за семейството си и как основната им ежедневна цел е да си осигурят храната за деня, как тя и сестра ѝ често са били гладни и са прибягвали до ядене на различни насекоми, за да хапнат нещо.
Лека-полека Йонми ни превежда през вземането на решение за бягство, както и редицата проблеми и неприятности, през които преминава, прекосявайки границите на Китай, Монголия и Южна Корея. Срамът и усещането, че е различна, когато се установява в Южна Корея, чувството, че е изостанала от връстниците си.
Момичето е на 16 години, когато за пръв път в живота си се сблъсква с аналитичното мислене. До момента, тя не знае какво е хоби, не знае и кой и е любимия свят. Защото е научена да повтаря, каквото и се каже, никога до момента не е имала право на собствено мнение.
Историята е малко повърхностна, според мен доста малко от фактите и историята са разказани, за което, вероятно има причина. Но е казано достатъчно, за да се замисли човек какъв късмет има, че не се е родил в Северна Корея. Има достатъчно информация, за да се замислите следващия път, когато се размрънкате за нещо глупаво.
Въобще, има много неща, за които човек може да разсъждава, след като затвори последната страница, и много неща, които да те карат да се възхищаваш на такива силни момичета. Ще се радвам да оформим дискусия в коментарите. Пишете ми вас какво ви впечатли в книгата.

8/10
Език
9/10
Сюжет
8.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

По образование съм историк и особено ми е интересна темата за близкия Изток и събитията там. Когато завършвах, дипломната ми работа беше за Афганистан по време на съветската окупация до войната с талибаните. Затова, всяка информация, свързана с този район, ми е изключително интересна. Знаейки, че Пакистан е една идея по-либерална от Афганистан, бях втрещена от разказа на Малала Юзафсаи в книгата и "Аз съм Малала". Ще ви дам информация за единственото издание на български език, което, за съжаление, вече е изчерпано и неоткриваемо. Книгата може да се прочете от Читанка.

Детайли за книгата

Заглавие: "Аз съм Малала";
Автор:  Малала Юзафсаи;
Жанр: Биографии и автобиографии;
Издателство:  Обсидиан;
Страници: 336;
Цена: 16 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Когато талибаните установяват контрол над долината Суат в Пакистан, едно момиче надига глас срещу затварянето на девическите училища. Малала отказва да мълчи въпреки смъртните заплахи срещу семейството й. Още на единайсет години тя започва да праща кореспонденции до Би Би Си, за да може светът да види това красиво, но опустошено място през очите на едно дете. Двамата с баща й подемат открита кампания за правото на момичетата да учат. През октомври 2012 г. талибаните поръчват убийството на петнайсетгодишната Малала, която е простреляна в главата в училищния автобус. Като по чудо тя оцелява и се превръща в символ на борбата за свободен достъп до образование. През 2013 г. Малала е номинирана за Нобеловата награда за мир и получава наградата „Сахаров“. Днес тя защитава още по-смело каузата си въпреки продължаващите заплахи. Гласът й се чува както по световните форуми и в студентските аудитории, така и в бежанските лагери, които посещава.
Родена съм в страна, създадена в полунощ. А когато едва не умрях, тъкмо преваляше пладне. Преди една година тръгнах от къщи за училище и повече не се върнах. Прониза ме талибански куршум. Била съм изведена в безсъзнание от Пакистан със самолет. Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане. Сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове.


Моето мнение за "Малала"

„Когато целият свят мълчи, дори един глас става могъщ."

"Едно дете, един учител, една книга, една писалка могат да променят света."

Малала Юзафсаи е най-младият носител на Нобелова награда. През 2014-та година, тя е едва на 17 години, когато получава Нобелова награда за мир. В книгата е разказан на много достъпен език целия живот на момичето, който макар и не дълъг, е изпълнен със събития, които не са много приятни. Малала е едва на 15 години, когато е простреляна по поръчка на талибаните и едва не губи живота си. От този момент нататък тя се бори за своята кауза с цената на всичко, макар в много моменти животът и да е застрашен. А нейната цел е свободно образование за всяко момиче.
С течение на сюжета ставаме свидетели не само на личната история на Малала, но и на нравите и обичаите в Пакистан, политическата ситуация и много факти, които иначе не бихме знаели. В нашия забързан свят, в който всяко едно 15 годишно момиче иска нов телефон и скъсани дънки, Малала иска да учи, и не само тя, а и всички момичета по света!

9/10
Език
9/10
Сюжет
9/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Queen е една от любимите ми групи и не пропускам случай да прочета малко повече за тях винаги, когато имам възможност. "Queen извън прожекторите" на Питър Хинс изглеждаше доста обещаващо.

"Queen извън прожекторите" - Питър Хинс

Детайли за книгата

Заглавие: "Queen извън прожекторите";
Автор: Питър Хинс;
Жанр: Биографии и автобиографии;
Издателство: Hybrid Books;
Страници: 272;
Цена: 20 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети

"Queen извън прожекторите" - Питър Хинс - изображения

Резюме

Какво ли е да бъдете близо до една от най-великите банди в историята на рока, да ги съпровождате в пътуванията им из цял свят и да сте до тях по време на концертите им в едни от най-добрите и най-големи зали и арени в света, представете си само! На Питър Хинс не му се е налагало да си го представя, защото цяло десетилетие животът му е бил такъв, за какъвто другите хора само мечтаят. Работил е с Queen като ръководител на екипа, отговарящ за организирането на пътуванията по време на турнетата им. В книгата си Питър Хинс с обич и откровено разказва най-паметните моменти от своите години, прекарани близо до рок групата. Бил е с Фреди, когато е композирал „Онази дреболия, наречена „любов“; негова отговорност е било сценичното представяне на Фреди да мине безукорно – и често е бил свидетел на прословутите му изблици на ярост! Бил е част и от оргиите, друсането и рокендрола, които са неизбежна част от живота на една рок банда по време на турне. За Queen и Фреди Меркюри са изписани много книги, но за първи път историята се разказва от вътрешен човек. Щедро илюстрирана със снимки на автора, пропита от привързаност и чувство за хумор, книгата е едновременно забавен и богат на спомени за събития и впечатления разказ. Задължително четиво за всеки почитател на музиката.


"Queen извън прожекторите" - Питър Хинс - корица

Моето мнение за "Queen извън прожекторите"

Започнах да чета книгата с големи очаквания, но доста бързо останах разочарована. В едно друго ревю изразих мнение, че в наши дни всеки може да пише каквото реши, и тази книга го доказва. Сухи и не дотам интересни разкази за турнетата и навиците на членовете на бандата, нищо ново, което да не се знае в публичното пространство. Изображенията са интересни и някои от тях не ги бях виждала досега. Но имам чувството, че Питър Хинс просто е искал да се похвали на света, че е работил с Queen известно време. (За да не кажете, че все мрънкам, ще ви похваля "Фреди Меркюри Биография" на Лора Джаксън, ще има и ревю за нея скоро. Тя вече е доста по-интересна и завладяваща.)

7/10
Език
3/10
Сюжет
50/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

"Дневникът на Ане Франк" си е класика, и според мен, книга, която всеки трябва да познава. Както всеки от нас знае определени исторически дати и събития, така трябва да познава и определени източници към тях.

"Дневникът на Ане Франк"

Детайли за книгата

Заглавие:"Дневникът на Ане Франк";
Жанр: Биографии и автобиографии;
Издателство: SkyPrint;
Страници: 296;
Цена: 11.99 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език. Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

  • 12 юни 1929 – Ане Франк се ражда във Франкфурт в семейството на Ото и Едит Франк.
  • 14 юни 1942 – първият ден от дневника й.
  • 4 август 1944 – полицията арестува Ане, семейството й и останалите четирима души укриващи се заедно с тях.
  • Март 1945 – Ане Франк умира в концлагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.
  • 2010 – музеят на Ане Франк, намиращ се в къщата, където се е укривала, приема рекорден брой посетители (1 050 339) в петдесетгодишната си история.


Моето мнение за "Дневникът на Ане Франк"

Втората Световна Война ми е изключително интересна тема, за която съм чела страшно много, и винаги съм се интересувала от нея, особено когато учих история в училище и университета. Но всичко свързано с нацизма и концлагерите ми е изключително тежко. Винаги нещо ме стяга в гърдите и съпреживявам прочетеното и видяното. 

"Дневникът на Ане Франк" - корица

Но както вече казах, "Дневникът на Ане Франк" е книга, която всеки трябва да познава. Най-хубавото от тази книга е поуката, макар да не е художествена литература. Не ви ли се струва малко странно как едно 13-14 годишно момиче, криещо се от нацистите, имащо еднообразен и скучен живот по време на войната, през цялото време страхуващо се, запазва амбициите си и нормалните тийнейджърски интереси? Тя се влюбва, учи неуморно, прави планове и мечтае за бъдещето след войната. За мен, това е урок по оптимизъм!

8/10
Език
8/10
Сюжет
8/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова
По-стари публикации Начална страница

За мен


Здравейте!Аз съм Тео и тук ще си говорим по различни теми. Добре дошли в моето уютно онлайн кътче.


Теодора Тодорова

Теодора Тодорова

SEO специалист и копирайтър.


Обожавам книги, козметика, животни и рок музика. ❤️


Още

Последвай ме

Teo's World of Happiness


Copyright © 2022 Teo's World of Happiness Блог. Theme by OddThemes