"I know if I believe,
I can do anything,
So I believe"
Charlie Wilson, "If I believe"
Здравейте!
Отдавна се каня да разнообразя блога, включвайки различни от козметиката теми и мисля, че моментът настъпи. В няколко поста ще ви разказа за моето вълшебно лято в САЩ, започвайки от градчето, в което пребивавах през повечето време. Още от тийнейджърка мечтаех да отида в Щатите и по-точно в Ню Йорк. Никога не съм правила планове или предприемала съзнателни действия, нещата просто се случиха. И така, през Май, 2013-та се озовах в Страната на неограничените възможности. Знам, че беше отдавна, и може би, някои от нещата, за които четете са се променили, но пък мога да ви предам част от магията и емоциите, които изпитах тогава. Заминах на студентска бригада в градчето Хаянис (Hyannis) в щата Масачузетс. Градчето се намира района на Cape Cod (това е географски нос на източното крайбрежие) и често се нарича "Столицата на Cape Cod", защото е най-голямото градче там. По данни на Wikipedia площта е 24,34 km², а населението към 2010 година е 14,089 души (няма по-скорошни данни).
1. Градчето
Градчето е удивително красиво. Главната му улица е буквално изпълнена с магазинчета и ресторанти, хотели. На нея има емблематичните за щатите магазини 7 Eleven, както и познатите вериги McDonalds, Burger King, Wendy's, Subway и т.н. В самия център могат да се открият т.нар. Convinient Store, в които се продават полуфабрикати, сладки, чипсове, безалкохолни, алкохол и цигари, но ако са ви необходими истински хранителни стоки, трябва да отидете в някои от супермаркетите, обикновено намиращи се извън града. Това за американците не е никакъв проблем - там се придвижват с коли или колелета навсякъде.
2. Храната
Американската храна, доколкото знам, не се харесва на хората от Балканския полуостров, най-вероятно, защото не сме свикнали с нея. Например, техният хляб е със сладък послевкус. Самите американци, в повечето случай, се хранят навън - най-често в споменатите вериги, както и в Dunkin' Donuts и подобни. Освен това, там е супер популярен сандвичът Egg&Cheese, от който аз изобщо не бях впечатлена. Плодовете и зеленчуците не са приоритет на американците, и може би, затова са и доста по скъпи. Да, по-евтино излиза да се вземе храна от ресторантите за бързо хранене, отколкото да си купите плодове. За мен и приятелите, с които бях там, бяха много удобни бразилските магазини, в които имаше бели франзели, подобни на нашия хляб, имаше евтини банани и прясно месо. В Хаянис имаше и български магазин, в който можеха да се намерят и гръцки и сръбски хранителни продукти. И под хранителни продукти имам предвид бяло сирене, което се водеше гръцко, вафли Боровец и Мура, както и някои наши шоколади. Всеки в Америка си взима кафе от магазина на път за работа, мен отначало ме гледаха малко странно като си правех кафе вкъщи и пиех преди работа.
3. Хората
Може би, знаете, че в Щатите голяма част от хората не са всъщност американци. И в Хаянис преобладаваха ямайци, латиноамериканци и азиатци. За американците мога да кажа, че почти винаги са супер любезни, обаче си личи, че е престорено. Това е начин на поведение - винаги да са любезни, дори и да не им се иска. Иначе, най-много се сближих с ямайци и бразилци, според мен, са много готини хора.
4. Цените
Мисля, че аз не съм най-подходящия пример, що се отнася до разходи и пестене, защото аз бях там, за да работя. В 14 часов работен ден, не ми оставаше много време за харчене на пари. Спомням си, че наемът ми беше 100 долара на седмица, което плащах за стая и общи помещения в апартамента - санитарен възел и кухня. Цените на повечето неща бяха подобни на тези в България, с разликата във валутата и разбира се, в заплащането. Със сигурност не е скъпо, но ако се работи само на едно място, човек може да преживява от заплата на заплата. Затова, повечето хора там работят на поне две места, но дори след две смени излизат и се забавляват.
5. Забавленията
За повечето хора забавлението се състои в сядане на по чашка в някое заведение след работа. За съжаление, не можах да посетя много заведения, защото тогава имах няколко месеца до навършване на 21 години. А там, законът е много строг в това отношение. Имаше случай, в който с колегите бяхме седнали в заведение и две момичета бяхме непълнолетни по техните стандарти. И тъй като не си поръчахме алкохол, охраната веднага дойде, за да провери документите ни. Информираха ни, че в 11 часа трябва да напуснем. И няколко минути преди определения час, дойдоха да ни напомнят. Но от това, което видях, хората пийват и си говорят, без много еуфория, викане и танци. Малко са скучни в това отношение. За сметка на това, американците ходят често на кино, на пикници и екскурзии.
6. Забележителности
В малко градче като Хаянис няма особено много забележителности, но американците са способни да превърнат буквално всяко нещо в т.нар. Мемориал или паметник. Все пак, в Хаянис имаше голям парк, както и мемориал на Корейската война и мемориал на Джон Кенеди и неговото семейство. Най-любимото ми място си беше пристанището. Обожавах да гледам водата и спокойствието, което носи.
Моето впечатление от Хаянис
На 100% обожавам това място и съм горда, че прекарах там цели 4 месеца. Градчето е красиво, океанът е красив и чувството е, че си попаднал в някой американски филм. Честно казано, не знам дали бих се справила с динамиката на американския живот, защото в 2/3 от денонощието в работа, ежедневно пътуват дълги разстояния и не мисля, че се забавляват достатъчно. Но със сигурност, ако имам възможност, бих се върнала в градчето на почивка или като част от екскурзия.
А вие ходили ли сте някъде в Щатите? Разкажете ми, ще ми бъде интересно!
хохо,
Teo
