Ревю: Тревожни хора - Фредрик Бакман



Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

"Тревожни хора" е един от онези романи, които едновременно те попиляват от смях, и те карат да се замислиш за нещата от живота. В книгата отново виждаме, че нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед и, че хората не са само добри или само лоши.

"Тревожни хора" - Фредрик Бакман

Детайли за книгата

Заглавие: "Тревожни хора";
Автор: Фредрик Бакман;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Сиела;
Страници: 384;
Цена: 16.90 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги




Резюме

Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:Как е успял да се измъкне обирджията?Защо всички са толкова ядосани?И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?


Моето мнение за "Тревожни хора"

"– Обичам музика. Веднага щом се прибера у дома, си пускам музика...
много високо. Това ми помага да си събера мислите.
– Само когато се прибереш?
– Не мога да слушам силна музика в офиса. А се получава само ако звукът е много, много висок.
Зара почука с пръсти по челото си, като го каза. Сякаш искаше да демонстрира какво точно не се получава.
– Каква музика? – попита Надя предпазливо.
– Дет метъл.
– Ой.
– Това професионално изказване ли е?
Надя се изкиска, засрамено и крайно непрофесионално. В университета все пак не я бяха учили как да се киска.
– Просто беше изключително неочаквано. Защо точно дет метъл?
– Толкова е шумен, че в главата ми настава тишина."

"Винаги е твърде лесно да обявим другите хора за идиоти,
ако сме забравили, че почти винаги е идиотски трудно да бъдеш човек."

"Тревожни хора" - Фредрик Бакман - корица

"Тревожни хора" е роман, който може да ви разсмее и натъжи за няколко минути. Събира пъстра палитра от персонажи, които в началото са толкова дразнещи, че се чудиш защо заслужават вниманието на автора. Но, в типичния си стил, Бакман лека-полека разкрива историята на всеки един от тях. Всичко това, на фона на един идиотски обир, който не е трябвало да бъде обир. Отгоре на всичко, има и плот туист - до последно не знаете кой е обирджията, а като научите, оставате с отворена уста!

Кой е любимият ви персонаж от книгата?

7/10
Език
8/10
Сюжет
7.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Сподели:

0 Коментари