Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
"Бабо, разкажи ми спомен" на Ивинела Самуилова е доста нашумяла в последните години книга и изчетох безкрайно много положителни ревюта. Дори е обявена за Любима книга на 2016-та. Ето защо, нямаше как да не я прочета. В днешното ревю ще ви споделя малко повече за нея.
Детайли за книгата
Заглавие: "Бабо, разкажи ми спомен";
Автор: Ивинела Самуилова;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Хермес;
Страници: 320;
Цена: 15.95 лв.;
Резюме
Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много „учена“, но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух.
Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар дядо Петко, „гласът на съвестта“ и стожер на миналото дядо Йордан, цапнатата в устата баба Неда, необикновената монахиня – сестра Серафима, и двойката англичани Марк и Лиза.
С всяко следващо посещение „при баба“ образованата гражданка осъзнава, че не иска да бъде просто наблюдател, а да участва в този живот. Да се докосне до магията на старите обичаи и символи. Да усети пулса на неравноделните ритми и на чудните му песни. Да съхрани историята и легендите му. Да преоткрие вкусовете и уханията му. В духа на старата българска традиция героинята ще преосмисли отношението си към дома и семейството, към земята и вярата, към живота и смъртта.
Моето мнение за "Бабо, разкажи ми спомен"
Не знам от къде да започна. Идеята зад книгата е да си припомним българското, да се върнем към корените си и да не ги забравяме. Да си помним кои са важните неща и да поддържаме фолклора жив. Обаче, изпълнението е много слабо. Първо, история изобщо няма. Само поредица от различни случки, не добре построени опити за ретроспекция.
Освен това, всяка от засегнатите теми е бегло скицирана, без дълбочина.
Героите са колоритни и някои от разговорите са доста забавни, смях се с глас на няколко места. Имаше и някои твърдения, с които съм съгласна, и които са доста мъдри.
Но, в послеслова, авторката заявява, че героите нямат прототипи и източник на традициите и разговорите, са нейните баби, едната от които, изобщо не е живяла на село. От личен опит ви казвам, ако беше разпитала 2-3 баби, живеещи цял живот на село, историите ще са доста по-колоритни и истински.
Не на последно място, и тук открих нещо, което никак не одобрявам в съвременната българска литература - псувни и цинизми. Има и други начини да се подчертае изказът на героя, освен бруталните псувни, изписани буква по буква, без дори да са цензурирани.
Моето мнение е, че наистина изпълнението е слабо. Не можах да се потопя в автентична атмосфера, книгата не успя да ме накара да се замисля. Според мен, такива идеи изискват задълбочено проучване и доста повече старание. Не мисля да чета нещо друго от авторката, този подход е неуважение към читателя.
|
6/10
|
Език |
|
5/10
|
Сюжет |
|
5.5/10
|
Обща оценка |
Вие какво мислите за книгата и авторката?
хохо,
Teo
