Резюме

„Неустоимо богатство, двама професионални крадци и една по-стара от човечеството тайна...”
Майкъл Сейнт Пиер – бивш крадец, смята, че е изоставил занаята окончателно. Но до него достига вестта, че най-добрият му приятел Саймън е затворен в зловещ пустинен затвор и му предстои да бъде екзекутиран. Когато Майкъл прониква с взлом в затвора, с удивление установява, че освен Саймън там е и собствената му приятелка К. К.
Преследвани от Филип Веню – убиец грандоман, тримата авантюристи се озовават в Истанбул в търсене на тайнствения артефакт, заради който Саймън се озовава в затвора: карта на свято място, забравено в хода на вековете – съкровищница на невиждани богатства и знания, по-древни от юдаизма, християнството и исляма.
Майкъл и екипът му проникват в най-известните и строго охранявани светини на града – от имперския харем в Топкапъ сарай до гробниците в „Света София”.
Едно приключение без граници, което започва от бляскавите брегове на Босфора и превзема високите върхове на Хималаите.
„Крадците на мрака” е пълен с устрем бестселър, който нарежда Ричард Дойч сред големите имена на трилъра.

Резюме

Те знаят всичко...
Те контролират всеки...
Освен теб!
Джими смята, че познава добре страха, параноята и загубата. Но май не е точно така. Пияница и женкар, той е на кръстопът. Има един последен шанс да спаси кариерата и брака си и разполага със седем седмици, за да вдигне на крака затъваща компания. В замяна ще получи длъжността генерален директор и с жена си ще могат да започнат на чисто. Този път Джими знае по кой път да поеме. Само че от момента, в който влиза в сградата, той усеща, че нещо не е наред – тук е прекалено тихо и твърде празно. А когато полицията се заинтересува от изчезването на предишния генерален директор, Джими започва да се пита в какво се е забъркал.
После открива техника за наблюдение в къщата на съседа си, която е насочена право към неговия дом. И забелязва, че жена му не е просто изморена, а е ужасена и се опитва да го скрие.
Нищо не е както изглежда. Джими вече не смята, че живее живота мечта – по-скоро си мисли, че е попаднал във възможно най-лошия кошмар. А когато най-сетне се добира до истината… тя се оказва по-шокираща от всичко, което някой би могъл да си представи.

Резюме

Австралия, 2002 година. Талантливата оперна певица Мелиса наскоро е спечелила престижна стипендия, за да продължи образованието си в Лондон. Но преди заминаването си трябва да се сбогува с тежко болния си баща. На смъртния си одър той й разкрива, че не познава своя произход, и я моли да научи повече за живота му в Европа като дете. Въоръжена с кутия, пълна със семейни реликви, младата жена поема на дълго, изпълнено с препятствия пътешествие в търсене на корените си.
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.

Резюме

"Моля те за прошка. За всичко, което ще направя през следващите има-няма осемнайсет години. За всичко, което ще пропусна. За всички случаи, когато ще те изложа. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за онзи ден. За деня, в който не искаше да ми кажеш къде си скрил проклетия ключ от колата. И помни, че ти започна. Баща ти"
Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)

Резюме

„Кал, електрически огради и сладкият мирис на смъртта – това беше Аушвиц за нас, така бе останал в спомените ни.” В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите вече громолят обувки на полицаи. Най-ужасният ѝ кошмар става реалност – макар самата тя да е с безупречен расов произход, съпругът ѝ, талантлив цигулар, е циганин и подлежи на депортация в концлагер. Заповедта е ясна – Хелене може да продължи своя живот на свобода, но любовта ѝ и техните деца трябва да бъдат отведени. Майката отказва да се отдели от семейството си и поема по трънливия път към ада, наречен Аушвиц.
Германският ѝ произход и уменията на медицинска сестра позволяват на Хелене да започне да работи с печално известния д-р Йозеф Менгеле, който по-късно в рядка проява на милосърдие ѝ възлага да организира детска градина и училище за децата от лагера. Сред безмерното страдание тя има възможност да осигури поне малко топлина, храна и надежда за най-невинните. И ще се бори за тях с всички сили, както за собствените си деца. Но е дошъл най-тъмният час от човешката история – и крематориумите не спират да поглъщат човешки души.

Резюме

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език. Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

• 12 юни 1929 – Ане Франк се ражда във Франкфурт в семейството на Ото и Едит Франк.
• 14 юни 1942 – първият ден от дневника й.
• 4 август 1944 – полицията арестува Ане, семейството й и останалите четирима души укриващи се заедно с тях.
• Март 1945 – Ане Франк умира в концлагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.
• 2010 – музеят на Ане Франк, намиращ се в къщата, където се е укривала, приема рекорден брой посетители (1 050 339) в петдесетгодишната си история.

Резюме

Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни... роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка.
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях.
Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата. Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.