Ревю: Пасиансът на архангелите - Мария Лалева
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Мария Лалева е един от най-коментираните напоследък български автори. Нейната дебютна книга "Живот в скалите", за която вече съм ви разказвала предизвика безкрайни дебати в онлайн пространството, като мненията бяха само крайни - или много я харесваха, или много я оплюваха. На мен лично, много ми хареса, и когато излезе "Пасиансът на архангелите" много се колебаех дали да си я взема. Но се случи така, че книгата сама попадна при мен, точно когато ѝ е било времето.
Детайли за книгата
Заглавие: "Пасиансът на архангелите";
Автор: Мария Лалева;
Жанр: Съвременна българска литература;
Издателство: Книгомания;
Страници: 424;
Цена: 18 лв. (меки корици), 22 лв. (твърди корици);
Резюме
Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, родено от забранена любов, са в основата на тежки избори и сериозна вътрешна трансформация на останалите герои. Огромна роля в историята изиграва изхвърленото на улицата куче, което не просто спасява живота на един от главните герои, но и го провокира да открие истинските ценности в живота.
Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка.
Моето мнение за "Пасиансът на архангелите"
"Най-важната и единствено възможна прошка под това небе –
прошката, която сам даваш на себе си."
Започвам с това, че корицата на книгата е изключително красива. Тъмносин цвят, с релефни елементи и много семпъл шрифт. Но сякаш самото качество на изработка на книгата е странно. Страниците са прекалено тънки и се мачкат много лесно в средата, където се събират.
Относно съдържанието, усещам, че и тази книга ще раздели хората на два лагера - харесващи и нехаресващи, и причината за това е само една. Книгата представя определен мироглед и начин на светоусещане, който ако не съответства с вашия, нито ще я разберете, нито ще ви хареса.
На пръв поглед, книгата разказва за едно семейство и тяхната история, като основна роля играе майката. Всеки от персонажите преминава различни премеждия в живота си, разказани по интересен начин. Майка ми каза: "Като приказка е", след като я прочете, и аз съм на същото мнение. Разлистваш страница след страница и с нетърпение чакаш да разбереш какво става.
Редом със събитията, авторката представя и гледната си точка за съдбата, за Бог, за прошката, за доброто и злото и още много житейски въпроси. Аз лично, съм съгласна с нейните твърдение и те са много близко до моето светоусещане. Мога да кажа, че според мен, тази книга е доста по-добра от първата.
Като единствен минус отчитам, че книгата не е разделена графично, цялото съдържание е всичко на всичко 3 глави. Можеше поне между отделните епизоди да има един ред отстояние, или пък звездички.
|
9/10
|
Език |
|
8/10
|
Сюжет |
|
8.5/10
|
Обща оценка |
хохо,
Teo
0 Коментари