Ревю: Десет малки негърчета - Агата Кристи
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Смешно или не, за пръв път се запознавам с Агата Кристи на дърти години. "Десет малки негърчета" е страхотен трилър, който лично мен ме държа в напрежение от начало докрай.
Детайли за книгата
Заглавие: "Десет малки негърчета";
Автор: Агата Кристи;
Жанр: Трилъри и криминални романи;
Издателство: Ера;
Страници: 224;
Цена: 14.99 лв.;
Резюме
„Десет малки негърчета” е най-успешната книга на Агата Кристи с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра. Това я превръща в най-популярния криминален роман в света. Самата писателка споделя, че го харесва заради сложната техника на писане, която го е превърнала в истинско предизвикателство.
Десет души пристигат в имение на необитаем остров, поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Освен може би фактът, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати...
В първата им нощ в имението един тях е отровен. Останалите откриват, че не могат да напуснат острова и напрежението ескалира. А убиецът е подбрал следващата си жертва... и следващата...
Моето мнение за "Десет малки негърчета"
Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха.
Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва.
Съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед.
Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече.
Едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море.
Заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят.
Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата.
Едно издъхна на брега — такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само̀.
Обеси се и ето вече, че няма ни едно.
Честно казано, нямам представя защо досега не съм посягала към Агата Кристи. Гледала съм филми по нейните книги, и винаги са ми харесвали.
Да се върнем на книгата. Започва доста обещаващо, и с всяка следваща страница става все по-интересна. Едва ли има някой, който да не е запознат със сюжета, затова ще карам направо, без да се притеснявам, че издавам нещо.
С всяко следващо убийство, загадката се заплита все повече, и лично в моя мозък, се оформяха редица теории за това, кой е убиецът. Накрая разбрах, че не съм права, и нито една теория не е близка до истината.
Имайки предвид, че книгата е написана през 1939 г., смея да твърдя, че е много добра не само за времето си, но и до днес.
|
9/10
|
Език |
|
10/10
|
Сюжет |
|
9.5/10
|
Обща оценка |
хохо,
Teo
0 Коментари