Ревю: Шегата - Милан Кундера
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Първата ми среща с Милан Кундера беше с книгата "Самоличност", за която останах със смесени чувства. Не такъв е случаят обаче с "Шегата".
Детайли за книгата
Заглавие: "Шегата";
Автор: Милан Кундера;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Colibri;
Страници: 416;
Цена: 20 лв.;
Резюме
Нима историите, освен че се случват, освен че ги има, трябва и да казват нещо? Надявам се не е нужно да подчертавам, че съм човек с много трезво мислене. И все пак може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат някакъв смисъл, означават нещо; че живота ми разказва нещо за себе си, че постоянно разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае, че историите, които изживяваме в живота си, са митология на самия живот и че в тази митология се крие ключът към истината и към тайната. Измама ли е това? Възможно е, дори е много възможно, ала аз не мога да се освободя от потребността да разнищвам собствения си живот (сякаш в него наистина е скри някакъв смисъл, някакво значение, някаква истина), не мога да потисна тази потребност, дори тя да е нещо повече от потребност, от някаква игра (като решаване на ребус например).
Моето мнение за "Шегата"
"Възловите поврати в историята на една любов
невинаги биват предизвикани от драматични събития,
а често от обстоятелства, съвсем незначителни на пръв поглед."
С тази книга, Милан Кундера затвърди пред мен, като читател, че е добър познавач на човешката психика и отношение, както впрочем, всеки велик писател. Сюжетът в книгата е разказан от гледните точки на няколко от героите, като единствената цел на това е по-пълно и подробно описание на главния герой Лудвик.
Още в самото начало се поставя темата за една на пръв поглед невинна шега, която преобръща целия живот. Ето защо, трябва да знаем, че не всеки е със същото чувство за хумор като нас и много да внимаваме как се шегуваме.
Нататък минаваме през голяма част от живота на героя, изпълнен с различни събитие, и лично за мен, с поуки и изводи.
На първо място, виждаме, че има събития в човешкия живот, които оставят следа завинаги. Понякога, дори да мислим, че дадено събитие или период от живота ни е просто далечен спомен, то всъщност е запечатано в подсъзнанието ни, и оказва влияние на целия ни живот по-нататък.
Освен това, се поставя въпроса за отношенията между хората и важността на комуникацията. Всъщност, виждаме колко е важно двама души да комуникират и споделят, за да се получат отношенията между тях.
От една страна, трябва да знаем, че в поведението на отсрещния, неговите откази, мълчание и определени действия, винаги имат причина. Затова, ако не знаем причините, нямаме право да съдим. Можем просто да попитаме.
И тук идва другата гледна точка. Няма как да очакваме, че останалите хора четат мислите ни. Ако искаме някой да знае нещо, трябва да му го споделим.
Извън изводите, книгата е написана майсторски. Така, че да си представиш точно обстановката, ситуацията и героите. Тези 416 страници се четат леко и бързо, оставяйки много приятно усещане след себе си.
|
9/10
|
Език |
|
9/10
|
Сюжет |
|
9/10
|
Обща оценка |
хохо,
Teo
0 Коментари