Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
В ревюто на "Дневникът на Ане Франк" бях споменала, че всякакви източници за Холокоста и концетрационните лагери ми се отразяват доста зле и ги мисля дълго след това. Затова, и колкото да ми се натрапваше книгата "Татуировчикът на Аушвиц", много дълго отлагах купуването и прочитането ѝ.
Детайли за книгата
Заглавие: "Татуировчикът на Аушвиц";
Автор: Хедър Морис;
Жанр: Съвременна проза, Исторически романи;
Издателство: Рива;
Страници: 224
Цена: 16.90 лв.
Резюме
През 1942 година Лали Соколов е депортиран от Словакия в Аушвиц. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата. Така започва една от най-жизнеутвърждаващите и незабравими истории за Холокоста, историята на татуировчика на Аушвиц.
Моето мнение за "Татуировчикът на Аушвиц"
Затворих последната страница с много смесени чувства. Няколко дни след прочитането на книгата, още не мога да кажа категорично "Да, хареса ми" или "Не, не ми хареса".
Започвам с описание на корицата, която е страхотна. По принцип, не им обръщам внимание по старата максима да не се съди за книгата по корицата. Но тази е в перфектни цветове спрямо тематиката, а декорираните ръце отгоре са гланцирани, за разликата от останалата матова част.
Книгата е кратка с едър шрифт, чете се много бързо и всъщност, изобщо не е тежка. Което обаче, не е добре. Цялата история, която е интересна, е описана много бегло. Авторката няма много богат речник, а героите нямат дълбочина. От цялата книга не се придобива представа за техните качества като хора.
Описанията на лагера и случващото се в него не беше бегло засегнато и не будеше никаква емоция. За сравнение, в книгите "Приспивна песен в Аушвиц" на Марио Ескобар и "Absolvo Te" на Георги Бърдаров всичко е описано доста по-подробно и емоциално.
Но, тук идва доказателството, че финалът на една книга (филм, сериал, постановка и тн.) може да е определящ за впечатлението, с което оставаме. Финалът, макар малко наивен и прибързан, ме накара да се усмихна. В епилога имаше част от разговора на авторката с истинския Лали, а след това и послеслов с няколко думи от сина му Гари.
В края си книгата остави много положително чувство от мен, тъй като героите все пак оцеляват и подреждат живота си наново, живеейки почти нормално. И това е истинска история с хепи енд. Въпреки всичките ми забележки, книгата беше интересна за четене, и историята ми хареса.
|
6/10
|
Език |
|
8/10
|
Сюжет |
|
7/10
|
Обща оценка |
Вие какво мислите за "Татуировчикът на Аушвиц"?
хохо,
Teo
