• Начало
  • Козметика
    • Декоративна козметика
      • Грим за лице
      • Контуриращи продукти
      • Палитри
      • Сенки за очи
      • Спирали
      • Фон дьо тени
      • Червила
      • CC кремове
    • Бяла козметика
    • Козметични марки
      • Balea
      • Bioten
      • Catrice
      • Essence
      • Eucerin
      • Lollipop
      • Makeup Revolution
      • Maybelline New York
      • Nivea
      • NYX
  • Книги
    • Автори
      • Галин Никифоров
      • Георги Бърдаров
      • Георги Господинов
      • Захари Карабашлиев
      • Фредрик Бакман
      • Ф.М. Достоевски
    • Жанрове
      • Биографии и автобиографии
      • Романтика
      • Световна класика
      • Съвременна българска литература
      • Съвременна проза
      • Трилъри и криминални романи
  • Хобита
  • TAGS
  • Пътувания
  • Любими
  • Статии
    • Грим и козметика
    • Любопитно
    • Мистерии
    • Топ 10
  • За мен
  • Портфолио
  • Контакти

SLIDE1

Hercules Design @Hercules_group
@billykulpa Please contact us via info@hercules-design.com
Reply Retweet Favorite

06 May 2014

Theo's World of Happiness-Logo

Teo's World of Happiness Блог

Уютно местенце, в което си говорим за книги, козметика, хоби и още много интересни теми.


Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Преди време ви споделих, че много харесах "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Затова, съвсем естествено, реших да продължа с други книги на авторката. Тъй като, "Манюня" беше сред най-коментираните, заложих именно на нея.

"Манюня" - Нарине Абгарян

Детайли за книгата

Заглавие: "Манюня";
Автор:  Нарине Абгарян;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство:  Лабиринт;
Страници: 324;
Цена: 17.90 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета – две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето.
С „Манюня“ младата писателка Нарине Абгарян навлиза мощно в голямата литература и печели не само престижното отличие „Ръкопис на годината“, но и любовта на читателите. Една уютна, топла книга, която действа като противоотрова срещу делничната сивота и скука, срещу лудешкия ритъм на дните ни, срещу всяка следа от отчаяние и униние.


"Манюня" - Нарине Абгарян - корица

Моето мнение за "Манюня"

"- Ако измиете всичкия грим от себе си, изглежда,
под него ще се разкрие красиво лице - каза Ба на стюардесата за сбогом.
- Извинете? - не разбра стюардесата.
- Извинена сте. - каза Ба."

"- Къде гледат родителите ви? - възмути се лелята с розовата шапка
- Гледат настрани, защото ги е срам, че сме им деца - не се смути Манка."

Както виждаме от резюмето, книгата разказва за две момичета, които са приятелки, а покрай тях се сприятеляват и семействата им. Още в пролога става ясно, че с книгата авторката се опитва да ни пренесе в нейното собствено детство и да даде частица от нейните емоции и спомени.
Книгата се чете много лесно, тъй като е съставена от различни истории от ежедневието на двете деца. На моменти е доста смешна, защото, признавам, детските лудории винаги са забавни.
Но! Основната идея на авторката е да ни потопи във времената на Социализма и СССР, както и да разберем, че въпреки бедния живот, хората са били щастливи и сплотени. Донякъде се справя с тази задача, но нещо не ми беше достатъчно. За сравнение мога да дам два български романа - "Войната на таралежите" на Братя Мормареви и "Следите остават" на Павел Вежинов, които без напън и без много описания много точно илюстрират особеностите на социалистическото общество.
В "Манюня" ми липсваше емоция. Единственото, което аз забелязах, е жестоката носталгия на авторката към съответните времена.
Лекотата на книгата я прави подходяща за четене на плажа, например, или в моментите, когато ви се чете нещо леко, в което не трябва да влагате много внимание.

7/10
Език
6/10
Сюжет
6.5/10
Обща оценка

Вие харесахте ли "Манюня"?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Книга #3 от Поредица "Бьорнстад"


Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Когато четох "Бьорнстад" и "Ние срещу всички" от Фредрик Бакман не бях особено впечатлена. Стана ясно обаче, че явно са ми оказали доста влияние подсъзнателно, и все пак са ми харесали, защото още първите редове от "Победителите" ме накара да се чувствам все едно съм се завърнала у дома след дълго отсъствие.

"Победителите" - Фредрик Бакман

Детайли за книгата

Заглавие: "Победителите";
Автор: Фредрик Бакман;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Сиела;
Страници: 712;
Цена: 22.90 лв.


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим? Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв. Всичко започва с буря и приключва с огън. Някой, който дълго време е бил далеч, се прибира. Някого го погребват. Някой се влюбва, някой мечтае за НХЛ, някой мечтае за отмъщение. Някой спи гръб до гръб с най-добрата си приятелка, някой се опитва да закърпи брака си и някой – да спаси децата си. Някой мрази, някой се бие, някой грабва огнестрелно оръжие и се отправя към хокейна зала. Не всичко, за което сме се борили, ще оцелее. Не всички, които обичаме, ще остареят. Така че какво е едно семейство? Един хокеен клуб? Една общност? Те са сборът от всички наши избори. И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим? Всичко. Просто всичко.


"Победителите" - Фредрик Бакман - корица

Моето мнение за "Победителите"

"Работата ти е да се прибереш.
Единствената ти работа е да се прибереш у дома."

"Срещала е много мъже идиоти, които си втълпяват,
че са от хората, които първи биха се втурнали в пламъците,
за да спасят другите, но нейният идиот е от идиотите,
които действително го правят."

"Казват, че възрастта носи със себе си мъдрост,
но за повечето от нас това не е вярно.
Когато остареем, просто сме натрупали повече опит
с най-доброто и най-лошото. Резултатът е по-скоро цинизъм, отколкото мъдрост."

"Победителите" е невероятна история за приятелства, любов и за градове, които не са като всички други и са като всички други. Написана в типичния стил на Бакман, който мога да позная само от едно изречение, книгата въздейства на много нива. Историята е разказана от много гледни точки така, че да почувстваме едновременно съзнанието на отделния индивид, но и на цялото общество. Най-хубавото е, че в началото има ретроспекция на всички събития от предишните две книги, за да си ги припомните, ако сте ги чели отдавна, или за пръв път попадате на Бакман. "Победителите" разсмива, разплаква, кара те да се замислиш. Едновременно ти се иска да видиш края на историята, но и книгата да не свършва никога. Защото градчетата Бьорнстад и Хед са енергия, която няма как да не усетите. Там животът е борба. Борба за клубовете, за живота, за честта, за хората, които обичаме и ни обичат.

9/10
Език
8/10
Сюжет
8.5/10
Обща оценка

Какво мислите за "Победителите"?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Първата ми среща с Милан Кундера беше с книгата "Самоличност", за която останах със смесени чувства. Не такъв е случаят обаче с "Шегата".

"Шегата" - Милан Кундера

Детайли за книгата

Заглавие: "Шегата";
Автор:  Милан Кундера;
Жанр:  Съвременна проза;
Издателство:  Colibri;
Страници: 416;
Цена: 20 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Нима историите, освен че се случват, освен че ги има, трябва и да казват нещо? Надявам се не е нужно да подчертавам, че съм човек с много трезво мислене. И все пак може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат някакъв смисъл, означават нещо; че живота ми разказва нещо за себе си, че постоянно разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае, че историите, които изживяваме в живота си, са митология на самия живот и че в тази митология се крие ключът към истината и към тайната. Измама ли е това? Възможно е, дори е много възможно, ала аз не мога да се освободя от потребността да разнищвам собствения си живот (сякаш в него наистина е скри някакъв смисъл, някакво значение, някаква истина), не мога да потисна тази потребност, дори тя да е нещо повече от потребност, от някаква игра (като решаване на ребус например).


Моето мнение за "Шегата"

"Възловите поврати в историята на една любов
невинаги биват предизвикани от драматични събития,
а често от обстоятелства, съвсем незначителни на пръв поглед."

С тази книга, Милан Кундера затвърди пред мен, като читател, че е добър познавач на човешката психика и отношение, както впрочем, всеки велик писател. Сюжетът в книгата е разказан от гледните точки на няколко от героите, като единствената цел на това е по-пълно и подробно описание на главния герой Лудвик.

"Шегата" - Милан Кундера - корица
Още в самото начало се поставя темата за една на пръв поглед невинна шега, която преобръща целия живот. Ето защо, трябва да знаем, че не всеки е със същото чувство за хумор като нас и много да внимаваме как се шегуваме.
Нататък минаваме през голяма част от живота на героя, изпълнен с различни събитие, и лично за мен, с поуки и изводи.
На първо място, виждаме, че има събития в човешкия живот, които оставят следа завинаги. Понякога, дори да мислим, че дадено събитие или период от живота ни е просто далечен спомен, то всъщност е запечатано в подсъзнанието ни, и оказва влияние на целия ни живот по-нататък.
Освен това, се поставя въпроса за отношенията между хората и важността на комуникацията. Всъщност, виждаме колко е важно двама души да комуникират и споделят, за да се получат отношенията между тях.
От една страна, трябва да знаем, че в поведението на отсрещния, неговите откази, мълчание и определени действия, винаги имат причина. Затова, ако не знаем причините, нямаме право да съдим. Можем просто да попитаме.
И тук идва другата гледна точка. Няма как да очакваме, че останалите хора четат мислите ни. Ако искаме някой да знае нещо, трябва да му го споделим.
Извън изводите, книгата е написана майсторски. Така, че да си представиш точно обстановката, ситуацията и героите. Тези 416 страници се четат леко и бързо, оставяйки много приятно усещане след себе си.

9/10
Език
9/10
Сюжет
9/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

"Самоличност" е първата ми среща с Милан Кундера. Книгата отново ми е подарък от мъжа ми, който има леко противоречиво мнение за автора.

"Самоличност" - Милан Кундера

Детайли за книгата

Заглавие: "Самоличност";
Автор:  Милан Кундера;
Жанр:  Съвременна проза;
Издателство:  Colibri;
Страници: 128;
Цена: 14 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Жан-Марк сънува. Страх го е за Шантал, търси я, тича из улиците, накрая я вижда в гръб, вижда я как върви, как се отдалечава. Тича след нея, вика я. Още няколко крачки и ще я настигне, но тя се обръща и Жан-Марк поразен вижда друго лице, чуждо и неприятно лице. Не е друга жена, Шантал е, неговата Шантал, няма никакво съмнение, но неговата Шантал с лице на непозната, и това е жестоко, непоносимо жестоко. Прегръща я, притиска я до себе си и повтаря, ридаейки: „Шантал, малка моя Шантал!“, сякаш иска, повтаряйки тези думи, да придаде на преобразеното лице предишния му изгубен вид, изгубената му самоличност.


"Самоличност" - Милан Кундера - корица

Моето мнение за "Самоличност"

Книгата проследява взаимоотношенията между съпруг и съпруга, изваждайки малко по малко миналото и кирливите им ризи. Двамата се впускат в различни приключения и през цялото време ви държи въпроса какво става с тях и какво се случи току-що. За съжаление, финалът беше малко разочароващ. Като изказ и описания, харесах Милан Кундера. В описанията и речта на героите има лека доза цинизъм, но определено знае как да хване вниманието. В момента чета и друга негова книга, за която също ще споделя мнение.

7/10
Език
6/10
Сюжет
6.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

"Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс" на Пол Зюсман е с много сантиментална стойност за мен, тъй като ми е един от първите подаръци от мъжа ми. Подходих с големи очаквания към нея, и за щастие, бяха оправдани.

"Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс" - Пол Зюсман

Детайли за книгата

Заглавие: "Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс";
Автор:  Пол Зюсман;
Жанр:  Съвременна проза;
Издателство:  Бард;
Страници: 400;
Цена: 15.99 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Така започва абсолютно нестандартният разказ на един човек за двайсети век - или поне собствената му бурна, често ексцентрична, донякъде ненадеждна и несъмнено едностранчива интерпретация на епохата.
На Рафаел Игнейшъс Финикс му е дошло до гуша. Роден в началото на ХХ в., той е твърдо решен да сложи край на живота си, когато старото хилядолетие свърши и започне новото. Но преди това иска да разкаже историята си, за да изясни нещата. Да намери смисъл в дългия си живот, продължил цял век. Той решава да запише всичко, но вместо с химикалка и хартия, пише по стените на изолирания замък, който е последният му дом. Започва със съдбовното първо приключение с Емили, приятелка от детството, която ще стане негова постоянна спътница. Рафаел си спомня множеството си преживявания, безбройните си срещи...и разбира се, десетте убийства, които е извършил между другото.


"Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс" - Пол Зюсман - корица

Моето мнение за "Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс"

Тази книга е истинско съкровище. Сюжетът е изключително интересен, показва истории в историята и проследява живота на един... хм, мога да го нарека чешит. Рафаел Игнейшъс Финикс е един от най-симпатичните дядовци, за които съм чела. Изключително отегчен от досегашния си живот, пълен с истории от лудото си минало, крепящ се на чувствата си към две жени и нещо, което притежава, и няма търпение да използва. Накрая има, за мен, две развръзки, т.е. две неща, които много ме учудиха. И няма как да не отбележа самия край на книгата. Описан изключително майсторски, той е така наречения "отворен финал". Лично аз, се сещам за два начина, по които може да се тълкува, може да има и още. Уникална книга!

9/10
Език
9/10
Сюжет
9/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Всеизвестно клише е, че само плеймейтките четат Паулу Коелю. Аз не се опирам на клишета по принцип, но по една или друга причина все не стигам до него. "Алхимикът" е една от най-известните му книги и се говори колко е вдъхновяваща и на колко неща учи. Затова, реших да ѝ дам шанс.

"Алхимикът" - Паулу Коелю

Детайли за книгата

Заглавие: "Алхимикът";
Автор: Паулу Коелю;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство:  Обсидиан;
Страници: 176;
Цена: 18 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Веднъж на няколко десетилетия се появява книга, която променя завинаги живота на читателите си. „Алхимикът“ е една от тях. Смайваща със своята неподправена простота и окриляваща мъдрост, тази история разказва за пастира Сантяго, който тръгва от родната си Испания към египетската пустиня, за да търси съкровище, заровено до Пирамидите. По пътя си той среща гадателка, крадец, мъж, който се представя като Царя на Салим, кервани и войни, Фатима – момичето от оазиса сред пясъците, и един алхимик. Всички те упътват Сантяго накъде да върви, но никой не знае какво е съкровището. За да го открие, младият пастир трябва да се научи да разчита поличбите и да се вслушва в сърцето си.
Красива и емоционална, тази магическа притча е символ на преобразяващата сила на мечтите.


"Алхимикът" - Паулу Коелю - корица

Моето мнение за "Алхимикът"

"Когато много искаш нещо,
цялата Вселена ти съдейства,
за да постигнеш желанието си.

Още с резюмето си книгата дава сериозна заявка за интересна притча, която поучава и ни показва една различна гледна точка. Е да, ама не! Сюжетът наистина е като на приказка, даже малко ми напомня на приказките на Шехерезада. Повествованието и речта на героите обаче, са доста слаби. Да, поуката от книгата е страхотна. Но като човек чел доста литература на подобна тематика - и художествена и нехудожествена, тази не можа да ме впечатли. Изпълнена е с клишета. За щастие, е доста кратка и се чете много бързо. Едва ли ще посегна към друга книга на същия автор.
P.S. Цитатът по-горе ми е един от най-любимите изобщо и съм напълно съгласна с него!

5/10
Език
4/10
Сюжет
4.5/10
Обща оценка

Вие чели ли сте нещо на Паулу Коелю?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Нарине Абгарян е от най-популярните авторки напоследък, за която има само добри мнения онлайн. Аз чак сега стигнах до нея, и честно казано, много съжалявам, че не съм го направила по-рано.

"Три ябълки паднаха от небето - Нарине Абгарян

Детайли за книгата

Заглавие: "Три ябълки паднаха от небето";
Автор:  Нарине Абгарян;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство:  Лабиринт;
Страници: 200;
Цена: 13.90 лв. (меки корици), 17.90 лв. (твърди корици);


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас.
В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек.
Нарине Абгарян, млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме.


"Три ябълки паднаха от небето - Нарине Абгарян - корица

Моето мнение за "Три ябълки паднаха от небето"

  1. Ябълка за онзи, който е видял.
  2. Ябълка за онзи, който е разказал.
  3. Ябълка за онзи, който е слушал.

"Три ябълки паднаха от небето" е от онези книги, които затваряш, и мигновено ти се иска да прочетеш отново за първи път. Оставя много топло и уютно усещане в читателя.
От начало много ми напомни на "Човек на име Уве", има някои общи детайли. Героите са изключително симпатични и веднага ти стават много мили. Сюжетът е супер увлекателен, и много добре е предадена емоцията на старото село с малко обитатели, които макар да нямат много удобства, живеят щастливо и сплотено.
Стилът на писане е малко особен, но на мен много ми хареса. Авторката придава дълбочина на образите и пресъздава пейзажите и обстановката така, че мигновено да се преселиш там.
Имаше и тъжни, и много забавни моменти в книгата, както и доста богата палитра от други емоции. Разбира се, имаше и някои хмм... неточности в сюжета, но мога да си затворя очите за тях, заради цялостното усещане.

"Три ябълки паднаха от небето - Нарине Абгарян - цитат

Доста ми хареса и поуката от цялата книга, че винаги има надежда, и че лошите моменти са преходни и доброто винаги идва след тях, точно както денят настъпва, дори и след най-тъмната нощ.

10/10
Език
9.5/10
Сюжет
9.75/10
Обща оценка

На вас хареса ли ви книгата?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

В ревюто на "Дневникът на Ане Франк" бях споменала, че всякакви източници за Холокоста и концетрационните лагери ми се отразяват доста зле и ги мисля дълго след това. Затова, и колкото да ми се натрапваше книгата "Татуировчикът на Аушвиц", много дълго отлагах купуването и прочитането ѝ.

Татуировчикът на Аушвиц - Хедър Морис

Детайли за книгата

Заглавие: "Татуировчикът на Аушвиц";
Автор: Хедър Морис;
Жанр: Съвременна проза, Исторически романи;
Издателство:  Рива;

Страници: 224
Цена: 16.90 лв.


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

През 1942 година Лали Соколов е депортиран от Словакия в Аушвиц. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата. Така започва една от най-жизнеутвърждаващите и незабравими истории за Холокоста, историята на татуировчика на Аушвиц.


Моето мнение за "Татуировчикът на Аушвиц"

Затворих последната страница с много смесени чувства. Няколко дни след прочитането на книгата, още не мога да кажа категорично "Да, хареса ми" или "Не, не ми хареса".

Татуировчикът на Аушвиц - корица

Започвам с описание на корицата, която е страхотна. По принцип, не им обръщам внимание по старата максима да не се съди за книгата по корицата. Но тази е в перфектни цветове спрямо тематиката, а декорираните ръце отгоре са гланцирани, за разликата от останалата матова част. Книгата е кратка с едър шрифт, чете се много бързо и всъщност, изобщо не е тежка. Което обаче, не е добре. Цялата история, която е интересна, е описана много бегло. Авторката няма много богат речник, а героите нямат дълбочина. От цялата книга не се придобива представа за техните качества като хора.
Описанията на лагера и случващото се в него не беше бегло засегнато и не будеше никаква емоция. За сравнение, в книгите "Приспивна песен в Аушвиц" на Марио Ескобар и "Absolvo Te" на Георги Бърдаров всичко е описано доста по-подробно и емоциално.
Но, тук идва доказателството, че финалът на една книга (филм, сериал, постановка и тн.) може да е определящ за впечатлението, с което оставаме. Финалът, макар малко наивен и прибързан, ме накара да се усмихна. В епилога имаше част от разговора на авторката с истинския Лали, а след това и послеслов с няколко думи от сина му Гари.

Татуировчикът на Аушвиц - Хедър Морис - послеслов

В края си книгата остави много положително чувство от мен, тъй като героите все пак оцеляват и подреждат живота си наново, живеейки почти нормално. И това е истинска история с хепи енд. Въпреки всичките ми забележки, книгата беше интересна за четене, и историята ми хареса.

6/10
Език
8/10
Сюжет
7/10
Обща оценка

Вие какво мислите за "Татуировчикът на Аушвиц"?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Книга #2 от Поредица "Бьорнстад"


Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

"Ние срещу всички" се явява своеобразно продължение на "Бьорнстад" и в романа също се преплитат различни човешки съдби, обединени от малкото градче, в което всички живеят.

"Ние срещу всички" - Фредрик Бакман

Детайли за книгата

Заглавие: "Ние срещу всички";
Автор: Фредрик Бакман;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Сиела;
Страници: 496;
Цена: 17.90 лв.


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.
Продължението на „Бьорнстад” ще ви разплаче и разсмее. Ще обичате и мразите в един и същ миг. Щастие и страдание в едно. Най-добрият роман на Фредрик Бакман досега.
Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен. Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.


"Ние срещу всички" - Фредрик Бакман - корица

Моето мнение за "Ние срещу всички"

В резюмето се твърди, че това е най-добрият роман на Бакман досега, но аз не съм съгласна. Да, тук също ще откриете много емоции от себе си, много чисто човешки ситуации и съдби, както и различен и добре обмислен сюжет. Но на мен лично на места ми беше скучна и като цяло, нямах търпение да я приключа. Както много често се случва с книги и филми, продълженията се оказват не чак толкова добри, колкото са били замислени.

9/10
Език
5/10
Сюжет
7/10
Обща оценка

На вас харесва ли ви "Ние срещу всички"?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Книга #1 от Поредица "Бьорнстад"


Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Излишно е да казвам за пореден път колко огромен фен съм на Фредрик Бакман. В днешното ревю ще си говорим за романа Бьорнстад, който на мен ми донесе смесени емоции. Той е доста по-различен от другите му книги, което носи и позитиви и негативи. Нека ги видим по-долу.

"Бьорнстад" - Фредрик Бакман

Детайли за книгата

Заглавие: "Бьорнстад";
Автор: Фредрик Бакман;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Сиела;
Страници: 464;
Цена: 16.90 лв.


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Двеста метра южно от пътните табели започва районът, наречен „Възвишението“. Представлява малка групичка ексклузивни имоти с изглед към езерото. Съседите тук са собственици на магазини за хранителни стоки или шефове във фабриката, или имат по-добра работа в някой по-голям град, където колегите им се чудят ококорени по време на фирмените партита: „Бьорнстад? Може ли да се живее толкова навътре в гората?“. Те, разбира се, отговарят нещо за лова, риболова и близостта до природата, но в действителност в днешно време почти всички от тях се чудят дали наистина е възможно. Да се живее тук. Дали е останало нещо друго освен цените на имотите, които падат в такт с температурите.


"Бьорнстад" - Фредрик Бакман - корица

Моето мнение за "Бьорнстад"

Бьорнстад е симпатично малко градче, в което всички се познават, и което носи някакъв особен сантимент. Хората са обединени от ежедневието си, от хокея и от добрите съседски отношения. Докато не се случва трагедия, която рязко ги разделя на два лагера. В романа Бакман за пореден път показва колко добре познава човешката психика и поведение както в добри, така и в лоши моменти. Чисто психологически, книгата е шедьовър. Относно сюжета, малко сякаш е пресолена манджата. Имам чувството, че книгата е излишно дълга и на мен лично, на моменти ми доскучаваше. Това е разликата с другите му книги - замисълът е доста по-мащабен, докато изпълнението е малко по-слабо.

9/10
Език
6/10
Сюжет
7.5/10
Обща оценка

На вас харесва ли ви "Бьорнстад"?

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

След първия ми сблъсък с Фредрик Бегбеде дори не знам защо посегнах към втора негова книга. В днешното ревю си говорим за "6.66 Евро".

"6.66 евро" - Фредерик Бегбеде

Детайли за книгата

Заглавие: "6.66 Евро";
Автор: Фредерик Бегбеде;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Колибри;
Страници: 280;
Цена: 13 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

„6.66 евро“ е роман за умелата манипулация, за цинизма на рекламистите „криейтъри“ и техните работодатели, за снобеещите „англофони“, населяващи този уникален свят (и не един роман на Бегбеде) – и за нашата, на потребителите, глупост. Останалото е любов, пътешествия, пари и пак пари, смърт и възкръсване – всичко това описано от Октав, алтер егото на Бегбеде, с онази безподобна ирония, вече прекрасно позната на българския читател. „Завърших моята книга, която струва 6.66 евро“ – ни казва авторът накрая, малко преди да обяви, че съвременният свят, така или иначе, няма алтернатива.
„Казват, че в смъртния час пред очите на човека преминава целият му живот, но пред очите на Патрик преминава друго: Не можете да си представите какво може да направи Ситроен за вас - Карфур е готов всеки ден да бъде нов - Nokia_connecting people - Жилет съвършенство в мъжки род - Бел дьо Минюи на Нина Ричи пред теб момчето коленичи - Газ дьо Франс за вас е шанс - United colors of Benetton - Клуб Медитеране още веднъж поне - Йопле толкова по-добре - С Ер Франс небето става най-доброто място на земята - Живанши малко по-далече от безкрая - Рон Пуленк добре дошли в един по-добър свят... “


"6.66 евро" - Фредерик Бегбеде - корица

Моето мнение за "6.66 евро"

От тази книга очаквах повече, отколкото от "Любовта трае три години", но за съжаление, разочарованието е още по-голямо. Още повече цинизъм, още повече разгулен живот и самопогубващ се главен герой. Имах чувството, че единствената цел на автора в тази книга е да изрази целия си гняв и ярост към живота, от който не е удовлетворен, защото сам си го е направил такъв.

3/10
Език
2/10
Сюжет
2.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Фредерик Бегбеде е сред най-нашумялите автори в последните години. Аз се "запознах" с него с романа "Любовта трае три години".

"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде

Детайли за книгата

Заглавие: "Любовта трае три години";
Автор: Фредерик Бегбеде;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Колибри;
Страници: 192;
Цена: 15 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

През XX век любовта е телефон, който не звъни... Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: „Ако ме напуснеш, ще се убия“. Втората година казва: „Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине“. Третата година казва: „Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското“... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши по същия начин? Дали връзката им ще премине отвъд съдбоносната граница във времето? С характерния си привидно безгрижен тон Фредерик Бегбеде ни поднася доста горчиви мисли за съвместния възможен и невъзможен живот на мъжа и жената в едно общество, където любовта има гаранционен срок, също както колите и пералните.


"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде - корица

Моето мнение за "Любовта трае три години"

Ами Фредерик Бегбеде не е моят автор. Книгата е изключително цинична, от гледна точка на различни твърдения, които са заявени с абсолютна сигурност. През цялото време, авторът се опитва да наложи своето мнение, което е в следствие на собствения му опит. Въпреки това, книгата има развитие, в края очевидно мнението му е променено.
Но въпреки приятния край, в мен остана неприятно чувство след прочитане.

3/10
Език
4/10
Сюжет
3.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Чела съм "Пощенската картичка" от Лия Флеминг преди, може би, 5-6 години, но няма да забравя нито самата книга, нито начинът, по който я избрах. Бяха ми подарили ваучер за Сиела за рожден ден и отидох в книжарницата без никаква идея какво точно търся. Обикалях два часа из книжарницата избирайки, и избирайки, а приятелите, с които бях, бяха на косъм да ме извлекат насила навън. В крайна сметка, се спрях на тази книга, без особен ентусиазъм.

"Пощенската картичка" - Лия Флеминг

Детайли за книгата

Заглавие: "Пощенската картичка";
Автор: Лия Флеминг;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: СофтПрес;
Страници: 424;
Цена: 17 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Австралия, 2002 година. Талантливата оперна певица Мелиса наскоро е спечелила престижна стипендия, за да продължи образованието си в Лондон. Но преди заминаването си трябва да се сбогува с тежко болния си баща. На смъртния си одър той й разкрива, че не познава своя произход, и я моли да научи повече за живота му в Европа като дете. Въоръжена с кутия, пълна със семейни реликви, младата жена поема на дълго, изпълнено с препятствия пътешествие в търсене на корените си.
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.


"Пощенската картичка" - Лия Флеминг - корица

Моето мнение за "Пощенската картичка"

Въпреки първоначалната ми липса на ентусиазъм, много бързо се оказа, че книгата е точно мой тип. Написана е изключително интересно, с подробни описания, за да си представи читателят всичко. Преплитането на две времеви линии също играе огромна роля за събуждане на интереса. А накрая има страхотна развръзка, която те кара да се усмихнеш.

9/10
Език
9/10
Сюжет
9/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

"Нещата, които синът ми трябва да знае за света" е поредната книга на Фредрик Бакман в моята колекция. Аз все още нямам деца, но смятам, че книгата не е предназначена само за родители. В нея ще откриете типичния стил на Бакман - смях, сълзи, сантимент, и поуки.

"Нещата, които синът ми трябва да знае за света" - Фредрик Бакман

Детайли за книгата

Заглавие: "Нещата, които синът ми трябва да знае за света";
Автор: Фредрик Бакман;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Сиела;
Страници: 188;
Цена: 12.90 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

"Моля те за прошка. За всичко, което ще направя през следващите има-няма осемнайсет години. За всичко, което ще пропусна. За всички случаи, когато ще те изложа. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за онзи ден. За деня, в който не искаше да ми кажеш къде си скрил проклетия ключ от колата. И помни, че ти започна. Баща ти"
Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)


"Нещата, които синът ми трябва да знае за света" - Фредрик Бакман - корица

Моето мнение за "Нещата, които синът ми трябва да знае за света"

Както вече споменах, книгата е написана в типичния стил на Бакман. Съветите са интересни, а цялостният изказ буди смях. На няколко места се посмях доста. Като цяло, има и голяма доза сантимент, тъй като с шегаджийски съвети и смешни изрази, авторът изрязява огромната си любов и подкрепа към сина си, както и желанието си да му помага при всички обстоятелства.

9/10
Език
8/10
Сюжет
8.5/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова

Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!


Здравейте!

Книгата "Завръщане" от Яа Джаси ми беше подарък от приятелка,аз едва ли щях да си я взема сама. Отначало ме впечатли много корицата, изключително красива.

"Завръщане" - Яа Джаси

Детайли за "Завръщане"

Автор: Яа Джаси;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Orange Books;
Страници: 416;
Цена: 18.90 лв.;


Разгледай и другите ревюта на книги


Прочети


Резюме

Дебютният роман на Яа Джаси се превръща в световна сензация с множество номинации и спечелени награди, като скоро очакваме да се появи и на български език.
Ефия и Еси са полусестри, орисани никога да не се срещнат.
Родени в съседни ганайски села в размирния и целунат от коварните устни на робството XVIII век, те слагат началото на два рода, чиято съдба се превръща в историческа карта на Америка и Гана в рамките на няколко десетилетия.
Благодарение на находчивата си майка Ефия се омъжва за англичанин и заживява с него във форта Кейп Коуст. Еси обаче няма същия късмет и се оказва една от многото пленници, обречени да бъдат погълнати в процъфтяващата търговия с роби на Златния бряг. Двете сестри не знаят, че това ще се превърне в метафора не само за техния живот, но и за този на техните потомци.
„Завръщане“ е история за унищожителните игри на съдбата и жестокостта на времето. Тя лъкатуши между плантациите на Юга и Гражданската война, между въглищните мини на Прат Сити, Алабама и джаз клубовете и наркоманските бърлоги в Харлем. И спира за момент, за да може читателят да поеме въздух, да се обърне назад и да види дългия път, който човек трябва да извърви, за да може в края на краищата да се завърне към себе си.‌


Моето мнение за "Завръщане"

"Завръщане" е от онези романи, в които няма напрежение, няма завръзка и развръзка, има само история. Толкова интересна история, че те кара да разгръщаш страница след страница и да си казваш "Само още една глава". 

"Завръщане" - Яа Джаси - корица

Сюжетът е построен изключително интересно и проследява живота на два рода, чието начало е поставено от две полусестри. Тук ще се насладите на страхотна африканска атмосфера и порядки, поднесени с много финес, както и на действителността от много различни времеви епохи.
Ако ви се чете нещо интересно, отскочете до Африка с тази книга.

9/10
Език
9/10
Сюжет
9/10
Обща оценка

хохо,
Teo

Wrote by Теодора Тодорова
По-стари публикации Начална страница

За мен


Здравейте!Аз съм Тео и тук ще си говорим по различни теми. Добре дошли в моето уютно онлайн кътче.


Теодора Тодорова

Теодора Тодорова

SEO специалист и копирайтър.


Обожавам книги, козметика, животни и рок музика. ❤️


Още

Последвай ме

Teo's World of Happiness


Copyright © 2022 Teo's World of Happiness Блог. Theme by OddThemes