Ревю: Манюня - Нарине Абгарян
Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Преди време ви споделих, че много харесах "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Затова, съвсем естествено, реших да продължа с други книги на авторката. Тъй като, "Манюня" беше сред най-коментираните, заложих именно на нея.
Детайли за книгата
Заглавие: "Манюня";
Автор: Нарине Абгарян;
Жанр: Съвременна проза;
Издателство: Лабиринт;
Страници: 324;
Цена: 17.90 лв.;
Резюме
Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета – две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето.
С „Манюня“ младата писателка Нарине Абгарян навлиза мощно в голямата литература и печели не само престижното отличие „Ръкопис на годината“, но и любовта на читателите.
Една уютна, топла книга, която действа като противоотрова срещу делничната сивота и скука, срещу лудешкия ритъм на дните ни, срещу всяка следа от отчаяние и униние.
Моето мнение за "Манюня"
"- Ако измиете всичкия грим от себе си, изглежда,
под него ще се разкрие красиво лице - каза Ба на стюардесата за сбогом.
- Извинете? - не разбра стюардесата.
- Извинена сте. - каза Ба."
"- Къде гледат родителите ви? - възмути се лелята с розовата шапка
- Гледат настрани, защото ги е срам, че сме им деца - не се смути Манка."
Както виждаме от резюмето, книгата разказва за две момичета, които са приятелки, а покрай тях се сприятеляват и семействата им. Още в пролога става ясно, че с книгата авторката се опитва да ни пренесе в нейното собствено детство и да даде частица от нейните емоции и спомени.
Книгата се чете много лесно, тъй като е съставена от различни истории от ежедневието на двете деца. На моменти е доста смешна, защото, признавам, детските лудории винаги са забавни.
Но! Основната идея на авторката е да ни потопи във времената на Социализма и СССР, както и да разберем, че въпреки бедния живот, хората са били щастливи и сплотени. Донякъде се справя с тази задача, но нещо не ми беше достатъчно. За сравнение мога да дам два български романа - "Войната на таралежите" на Братя Мормареви и "Следите остават" на Павел Вежинов, които без напън и без много описания много точно илюстрират особеностите на социалистическото общество.
В "Манюня" ми липсваше емоция. Единственото, което аз забелязах, е жестоката носталгия на авторката към съответните времена.
Лекотата на книгата я прави подходяща за четене на плажа, например, или в моментите, когато ви се чете нещо леко, в което не трябва да влагате много внимание.
|
7/10
|
Език |
|
6/10
|
Сюжет |
|
6.5/10
|
Обща оценка |
Вие харесахте ли "Манюня"?
хохо,
Teo
0 Коментари