Въпреки старанието ми да няма спойлери, е възможно ревюто да съдържа такива!
Здравейте!
Днес си говорим за една много тежка книга, която всеки трябва да познава, според мен. Както и "Аз съм Малала", така и тази книга показва силна жена, която се бори с всичко и всеки за своята цел. Именно такива биографии трябва да чете всяка жена, не на напудрените бизнес дами, чиито успехи са изцяло финансови, а на дами с кауза, които се борят с живота още от ранна детска възраст.
Детайли за книгата
Заглавие: "За да живея";
Автор: Йонми Парк;
Жанр: Биографии и автобиографии;
Издателство: Киви;
Страници: 368;
Цена: 21 лв.;
Резюме
Досега майка ми бе единственият човек, който знаеше какво точно се случи през тези две години, от нощта, в която прекосихме река Ялу и преминахме в Китай, до деня, в който пристигнахме в Южна Корея и започнахме нов живот. Не съм разказвала почти нищо от случилото се на другите дезертьори и застъпници за човешките права, които срещнах в Южна Корея. Вярвах, че ако откажа да признавая ужасното си минало, то някак си ще изчезне. Убедих себе си, че много от нещата всъщност не се бяха случили, и съумях да забравя останалото.
Но когато започнах да пиша тази книга, осъзнах, че ако не разкажа цялата истина, животът ми няма да има смисъл и стойност. С помощта на майка ми спомените за живота ни в Северна Корея и Китай се завърнаха в съзнанието ми като сцени от забравен кошмар. Някои от тях се появиха ужасяващо ясни и живи; други бяха смътни и разбъркани, подобно на колода карти, разпилени по пода. Пишех и си припомнях, като се опитвах да осмисля всички онези спомени.
Наред с писането четенето ми помогна да сложа ред в живота си. Веднага щом пристигнах в Южна Корея и имах достъп до световната класика в превод, аз започнах жадно да я поглъщам. По-късно започнах да чета и на английски език. А когато се захванах да пиша книгата си, попаднах на един известен цитат от американската журналистка и писателка Джоан Дидион: „Разказваме истории, за да живеем“. Макар че двете с нея сме от напълно различни култури, усещам истинността на думите ѝ да отеква вътре в мен. Осъзнавам, че понякога единственият начин да се справим със собствените си спомените е да ги оформим в история, която ни помага да разберем наглед необясними събития.
По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства. Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен ѝ е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък.
Моето мнение за "За да живея"
"Започнах да осъзнавам, че цялата храна по света
и всички маратонки не могат да ме направят щастлива.
Материалните неща бяха безполезни. Бях загубила семейството си.
Не бях обичана, не бях свободна и не бях в безопасност.
Бях жива, но всичко, което правеше живота заслужаващ живот, го нямаше."
"Втори шанс? Мислех. Втори шанс е това,
което получават престъпниците. Знаех, че не съм престъпник;
Направих каквото трябваше, за да оцелея и да спася семейството си."
Въпреки тежката тематика, книгата се чете бързо и лесно. Разбира се, има много натоварващи неща, но всеки е наясно с това, още от резюмето.
Историята на Йонми е наистина уникална. Повече от половината книга разказва на живота на семейството в Северна Корея. Авторката споделя повече информация за семейството си и как основната им ежедневна цел е да си осигурят храната за деня, как тя и сестра ѝ често са били гладни и са прибягвали до ядене на различни насекоми, за да хапнат нещо.
Лека-полека Йонми ни превежда през вземането на решение за бягство, както и редицата проблеми и неприятности, през които преминава, прекосявайки границите на Китай, Монголия и Южна Корея.
Срамът и усещането, че е различна, когато се установява в Южна Корея, чувството, че е изостанала от връстниците си.
Момичето е на 16 години, когато за пръв път в живота си се сблъсква с аналитичното мислене. До момента, тя не знае какво е хоби, не знае и кой и е любимия свят. Защото е научена да повтаря, каквото и се каже, никога до момента не е имала право на собствено мнение.
Историята е малко повърхностна, според мен доста малко от фактите и историята са разказани, за което, вероятно има причина. Но е казано достатъчно, за да се замисли човек какъв късмет има, че не се е родил в Северна Корея. Има достатъчно информация, за да се замислите следващия път, когато се размрънкате за нещо глупаво.
Въобще, има много неща, за които човек може да разсъждава, след като затвори последната страница, и много неща, които да те карат да се възхищаваш на такива силни момичета. Ще се радвам да оформим дискусия в коментарите. Пишете ми вас какво ви впечатли в книгата.
|
8/10
|
Език |
|
9/10
|
Сюжет |
|
8.5/10
|
Обща оценка |
хохо,
Teo
.jpg "Вредни съставки в козметиката")
.jpg "Вредни съставки в козметиката - sls")
%20(1).jpg "Вредни съставки в козметиката - синтетични аромати")
